днес не помня кога пуших...
хубаво се смесват часовете, пък и думите се комбинират в изречения...
и многото музика...концерт по желание,но само в главата ми...
и всеки път,когато се скрием край онези малки къщи бийта влиза...съвсем не на място и все пак-точно на време...
хип-хип-хоп...и вече съм долу...докато изкача тъпите стълби,дяволски уморително...
и все пак обичам да гледам нагоре.
после туул в онзи тесен салон със странната миризма на нещо старо и проядено от стоене без предназначение...един ден на него ли ще приличам?...имам ли приложение?
около 20 въпроса се гонят като луди в ума ми,докато не спра да ги функционирам...
нещо като пауза им налагам.
иначе съсипват.
40-50 човека по калдаръма,смесват дим с многото си излишни приказки...
те са все пак неми за мен...вървя пак в механичната си несвяст и си пея наум "I don`t care about anyone else but me...I don`t care about anyone or anywhere..."...
симпатията съм стопила...сякаш никой не виждам.
приятно е в антрето на самотата,където чакаш да посрещнеш малко, но дълго чакани гости.
съвсем малко ми е нужно.
но не ослепявам ли?...не похищавам ли себе си като налагам ограничения...
правя нищо с умисъл...и всичко с импулс...
кухия паркет сега пее под краката ми...гайди и скърцане на дъски...
луда му работа...
нищо...никой...само...аз...или тя...каквото е останало след изцеждането на озеленените ми чаени представи ... за наситеност...
провлачвам се. и спирам.