и ето: аптеки, банкомати, кислородна вода, тоалет в тоалетни кислород в автомати, пръстите толкова вкопчени в шала, че излизат през себе си, ето сгънат на осем, подут ембрион на стълбища локвести трепери и плаче, и стъпки, и бягаш във трето лице, и си друга и никой така че:
днес във парка срещнах булонка с епилепсия, със гърчове и кожа като китеник, и миризми на гнилоч и на сладост обгръщаха треперещият собственик, и баби със лица от сив бетон и черни дупки за очи във цепките, небе седефено, издрано с черни клони и епилепсията иска жертви, да, но в парка в топлата мъгла усеща само смътна еуфория.
и ето: час по-късно губи равновесие, и мрази се във огледалото, и рита, и после тридесет минути свита седи на тъмното стъпало към черен паркинг, пълен с бели кучета. как да излая каквото се полага, като кожата ми се разлага...душата също...
и ето: тръгва с нервни глезени да се люлее по улици, жестоко осветени, да се препъва, да трепери,и нищо не помага вече, и ето ето ето тоалетни, с луминисцентните си изненади, бледи лампадени ламбади и сапунчета суетни. от крак на крак подскача и откачам или пък тя откача
добрият приятел цинизъм от черни кутийки изскача облечен във сиво и шлифери, пружинките скърцат, човекът се клати, а метър на зад хиляда сковани лица люлеят се за фон два метра над земята.
епилепсията иска жертви, поптворчеството иска нерви, печелившите плачат за бой.епилепсията иска. жертви иска.гърлото й стиска розовият шал, губи се във бръчките на залата и припява искам на маруся (русарусаруса)
епилепсията иска жертви, сини клубове с лилави лампи, цариградското с търкалящи се джанти, в два часа залитащите юпита, златни пръстени и вратовръзки плетени, черен паркинг със сто бели кучета, и стълбища към къщи да се връща.
и ето: в леглото потъва детето, не може да спре да трепери, до смърт уморена загубва упора във блато мигренено нерви-сиви бодили...как губиш сили как губиш сили...попиваш на другите злобите, затваряш се в скобите, оплиташ се в проби да си намериш главата и сменяш ли сменяш защитно лицата.
защото: оцеляването иска нерви, епилепсията иска жертви, на сцената днес лаеща булонка оплиташе се в панделки найлонови във зала пълна със роботи без батерии, каква великолепна феерия. и както казваха във чуждо халю: динята няма край и няма начало...
и ето: загубва ума си детето не може да спре да трепери обърнало се е на опаки във опита да се намери, и после сяда пак на стъпалата, сега на сън се хваща за главата и дъвче колене във кадифени панталони. от лудости пуловер си плете, оплита се в реакции повторени и бели кучета брои за да заспи
насън ще бъдат моя публика и мое стадо
аплодисменти.осветление.естрада