чувстото, когато си захвърлен.. когато си захвърлен, без дори да си използван.. когато те изпият като чаша кафе и от теб остане само пластмасовият отпадък и малко от захарта на дъното.. а от кафето най-гадна е захарта.. някак не на място е сладкото в горчилката и разваля вкуса.. като неуместна дума, като неподходящ нюанс, като фалшив тон.. чувството, когато искаш толкова малко, дори едно лека нощ, дори едно здрасти, дори едно как си.. дори едно просто поглеждане в очите, докато минаваш покрай гледащия, а не незабавно извъртане на главата, докато още казваш самото ''здрасти''.. гледащия на някъде другаде.. не, дори не може да става въпрос за върнато чувство, като това да те търсят с поглед в тълпата както ти търсиш този, който би искал да търси теб.. чувството..... е гадно.