ежедневен прелетен перушан, все по-често усещам закономерности в бета-общество А, умирам си за аналогии. скучно е, цялата тлъста вселена е облякла скучен пуловер и се намества в стола отсреща с непримиримо желание за чай и никак не мога да отклонявам. междувременно изчерпвам запасите от енергия в брауново движение, тук някой премерено скучно беседва за нищо съществено, там са луднали по meatrix.. ами аз? толкова неопределен, че и най-якото напъване не може да промени твато, нито да ми спести чая. като порастна, ще пия чай само със себе си, тук не ме държи нищо, а за там пък няма какво да ме влачи. ще стана гъст с тумба океански миди, ако няма такива, ще изтърпя и морските. и никаква изолация повече, получавате ме целия.
неспокоен съм до безкрайност. а това не е моето място?