не.. не мога повече така. наистина не мога. не че не искам. не мога. не трябва.. а казват, че началото било най-трудно.. най-трудно е да спреш. винаги е най-трудно да спреш. при това когато искаш да продължиш. и да се спреш сам, без някой да ти подлага крак. всъщност.. всъщност като че ли няма значение. но това не е важно сега. не, няма да спра да си мисля за теб. няма да спре също така и свиването ми в стомаха, когато те видя. няма да свършат безсънните нощи. няма да свърши това задушаване, което сякаш си идва винаги в най-неподходящия момент. няма да изчезне и тайния копнеж в гърдите ми. няма да спрат наркотичният смях и маниакалната депресия. нищо няма да се промени. няма да се промени пълното ти безразличие. няма да ме видиш никога. никога няма да ме почувстваш близък. никога няма да ме чуеш. никога няма да разбереш думите, които не казвам. но въпреки всичко.. въпреки всичко само едно нещо има значение. един безумно простичък факт. за жалост или не за теб той никога няма да съществува.