не мога да се оттърва от чувтвото,че в в момента все още е лято, някакво времево объркване се получи в главата ми онзи ден, докато бях на един самолет. Даже и снегът навънка не може да ме убеди в зимноста на момента. Същото чувство на голямото малко свободно време, предстоящи откраднати мигове през които мога да правя каквото реша, неясни планове за правене на нищо , планини, път, да си чета каквото си искам и няма да съм виновен пред никого.. загъубено време? да бе.. излитането беше най-голямата колективна халюцинация, на която някога съм приссътвал , първо беше тъмно и имаше буря, самолета се клатеше неистово, валеше хоризонтален дъжд, който съзерцавах във фаровете на крилете, блиц лампите снимаха капките, нещо присветне, неизвсетен перидо от време всичко беше бяло, бял поглед, бели мисли, нищо друго , оказа се че светкавица минала до самолета... после сме над облаците, добре дошли във Рая, алелуя, извънземните пейзажи, земята над нашата земя, планинте от пара, Краасииивоо..и едно слънце което се промъква от изток и запалва всичко в нюанси на червеното, разсипва целия спектър по зениците ми..
после заспивам, някъв глас на немски и развален английски обяви,че в момента сме летели над България и отдясно се виждали Рила и Пирин. Толкова различно изглеждат отгоре, ръбести скали с много бяло отгоре, а наоколо по ниски хълмове, в ниското , където е Струма, голяма мъгла.. и Слънце, такова слънце бе бях живдал от месеци. 30 минути по-късно летим над Адриатическо море, над Солун, отдолу маслинови горички и къщи, синьо море, синьо, синьо, един кораб през него.. И сме на летището и всички ми говорят гръцки и аз си мисля, че е лято. Слънцето.. ами то топли, бях забравил, че топли така хубаво, когато е високо в небето на обяд и геогравската ширина е 20 градуса по-южна от субарктическата Германия и нейното анемично слънцеподобно нещо, което не стига много над хоризонта на обяд ( седемметрова сянка на обяд, измерих си я преди 2 седмици). И Солун е една балканска лудница, с примеси на древногръцки кич, няква типично гръцка кръчма, в стил соц. ресторант, с мушами на червени райета, дядовци пиещи ракия, на стените .. ми там имаше барелефи на гръцки атлет, в рамка от гипсови венци, 6 такива , по три от всяка страна на кръчмата, фона на рамките е син, зелен, червен, бял, розов, жълт. Древногърцки кич в стил Анди Уорхол- портретите на Мерлин Монро, а ние ядем мусака и всичко е толкова абурдно, че след една бира и 24 часа несън, седим и се хилим неистово и се чудим как се озовахме тук. Дебелия гръцки келнер ни говори на гръцки , много ми е забавно нищичко да не разбирам. Преди това пък абсурдния автобус през огромното задръстване в центъра на града, бутилката водка на Апостол, която се стовари на един завой върху стъклото на вратата на рейса и го направи на сол , аз седя и мисля че сънувам, очаквам шофьора да спре и да ни изхвърли на улицата, като преди това ни вика много на гръцки, а той дори не забеляза, просто си спря на спирката и ние невинно се изнесохме.. 4 часа.. толкова бяхме там.. после обратно в Бегето,и сякаш не съм си ходил изобщо, утре отивам пак на море .. ама не, навън има сняг, май ще се правят други неща. дзън