граунда ска фейсд, и песничката за инстант даярийъта, руси седнал върху чушкопек, и се опитва да танцува рок, страхотно добре впрочем, но изгарането като да го сритва в корема, и все пак се смеем.
палците ми са късчета втърдена болка
и все пак се смеем
неда и аз танци манци, боян със стръхотно хубав дамски пантатлон, кьосев, надя викове крясъци, втрещени американци, рада, всички всичко.
снегът по мокрите ми ръкавици.
смях задавен в кашлица, 400 страници на ксерокс и лампички и смехове, и асистентката по старобългарска като икона на богородица с огромния корем, коридорите са празни вече съвсем.
седим с емкича в кевата цял час и говорим за магии, и цирка му, и тайните и новата година, накрая ми пожелава да е магическа. и нищо повече. искам да ми е скучно казвам. всички хора се усмихват, сякаш нарочно за да налапат сняг.
а после руси ми разказва историята на квартала от преди мен и иска да ми прави гъбена чорба. значи за ради негъра и шошо и панасоника и братята петър и павел, и нина р. и всичките големи братя и сестри на моята тайфа.
а кварталът, това свърталище на поколения утрепки, е някаква безумна приказка тунелчета от бели клони преспи геометричните лъчи на лампи. пасторал.
като добиче на паша. дори да ме заколят за коледа...
дрррррр
щастливото прасе в тавичката се чувства интегрирано във празника, общува си интимно с всички, опознава ги от вътре и се превръща в тях, заселва ги. квик. прави ми се свинщина