главата ми е мигренозен фойерверк
толкова цветен и свистящ в тъмицата задушна на околния ми свят си плувам в гняв като дъгата оцветен със изблик жълт и трескавост червена и не викам само на вътре гълтам и пръстите ми посиняват и шепна мазности сополени и жълти и стискам гърлото си със зелена връв за да не кажа нещо пак и нещо пак, и слузесто и лепкаво ки пя
бълбук
отварям моля ви прозорец, забивам си челото в преспа сняг и парата свисти наоколо ми, студ и мрак студ и мрак измъкване поне за малко пелтечещо но все пак бягство някакво.
а после ще им задам ужасните въпроси и ще си върна тъпкано, по-лесно е да съм виновна отколкото да съм ядосана, полезно е да съм виновна. но в задуха на хол и на вечеря пак потъвам, лампите са четри и ме колят бавно, доста тъпо и крайно нехуманно ще си броя издишванията и премълчаните сумтенета за да не критикувам и да не бълвам мнения не мога вече много е объркано, отново правим грешни впечатления, и отвратителните са прекрасни пак а аз се сгъвам в ъгъла да си мълча, не ми се влиза в гадни съсезания, главата ми залива тъмнина и режат на парчета фойерверки и кометени опащки
гръм и трясък единствено във моята кутия
значи черепът ми отвътре, добре е тапициран...