малко мрачен сграчен сбабчен малко досаден ден защото
това не може да съм аз безапетитна и неспяща и смееща се до върха на гърлото с най-тъжно приказливите хора докато другите тихичко стискат ръкавиците си и следят бягството между порутени клавиши и черно-бели сгради на подострен пианист
понякога ми хрумва да си поръчам среден размер отрязване на ръка докато лицемернича подобаващо с всеки поотделно за заедното не остава време да мисля не остава (няма вече остава подчертано в снега под бизнеспарка)
остават по-малко от 24 часа на по-малко денонощие до по-дълга високосна с препратки към последните няколко години година год и на
когато се извади опитомен без шеги тапетен глас по телефона значи скуката се е настанила помежду ни и дава наставления за къде да поставя свещника и да чете дневничното ми тефтерче (вече по изключение в чужда раница с риск да ми се изтрие и сдъвче като лешник главата)
мисля си че ако бях внимавала повече пресичайки набирайки -
по-малко разходки от които се прибирам рошава и пред изводняване
прескачам тъжен път и се глобявам някой си е паркирал лицето върху миглите ми някой моля дръжте си лаенето зад шала при изкашляното
не знам утре вечер дали ще е вино дискове и бенгалски огън
на светлото там не лъсват хубави неща като че ли
вече не остана казах
м.