Защо страдаш?
Хей, ти не си виновен. Така просто си научен.
Опитът определя "the style of life".
И нечий чужд опит е бил погрешен.
Затова страдаш.
Ти не си виновен.
Така си прочел, видял, разбрал...
Че времето тиктака надясно.
Времето, приятелю, това е червен конец на нечий показалец. За улеснение. Напомняло му нещо...
То не е твое.
Ти не си виновен, че не ти върши работа.
То не е твое.
Така си научен, да вярваш.
Защо страдаш?
Някой нещо (не)прави, (не)вижда, (не)разбира, (не)знае за теб?
Той не е виновен.
Така е научен.
И страда, защото мечтае.
Насън.
И после забравя...
Усещането, драги...
Тихо, за да го чуеш.
Усещането...
То е.