Ден, два, пет...
Не спирай, върви със усмивка.
Не гледай красиво ли е, бъди поет,
рисувай с душата си, сам, както си искаш.
Подритнал кутия, кажи си - "Гърне!
Навярно е пълно с жълтици!"
Или ако пък не
то с нечии чужди, самотни душици...
Вади, изпери ги,
метни ги да съхнат на плета
и после изпей им куплет
подай им ръка, дай малко утеха
Какво като стари, опърпани
те не могат да отговорят така?
Нали си опитал все пак?
Били са умрели?
Какво от това?
Какво от това...