''naistina ne iskam, prosto ne iskam..''.. ''ami... togava ne po 4ata...''
And then you smiled like an angel..
радвам се че една наполовина пълна/празна бутилка водка се търкаля някъде из нас.. ако си спомня къде точно.. радвам се също и за това, че най-накрая тръгнах сериозно да си стягам китарата, която даже не е моя.. все още. радвам се че тия дни трябва да наминавам покрай къдравия и да се ослушвам за цени, най-накрая ще премина от гледане към ползване. радвам се за няколко мили думи днес.. радвам се за това че избягах от час и прекарах едни от най-приятните си 40 минути от много време насам, въпреки че бях сам.. радвам се за това че господин П. е доволен от напредъка ми и днес не ме замеряше с камертони и палки.. радвам се също и на едно ''здравей'' вероятно съпроводено с мила усмивка или поне така ми се стори от тона на стела, бях много вглъбен в себе си в тълпата, дори не можах да се обърна навреме да се усмихна и аз.. вече съм забравил как става.. истински имам предвид. радвам се и на лелчето от стола, което вече просто като ме види и ухилено ме пита ''кафенце?''. радвах се и на студеното време, което ми замрази носа. радвам се и на група която преди не слушах, но сега като се замисля.. абе не е лоша.
е.. добре де, никога няма да те разбера? защо като имаш толкова неща на които да се радваш защо, защо си тъжен?
тъжен съм заради това че съм мързел откровено казано и затова си имам и ще си имам проблеми. тъжен съм заради толкова многото неизречени думи, които биха могли да се поберат в камари от папки.. всяка думичка подредена и определена за специфичния човек, като морга на езика, всичко с подредено с ужасяваща прецизност.. стерилно.. тъжен съм заради стерилността в отношенията.. или може би само така ми се струва, може би е просто извинение.. ''коя зодия си? а, бившето ми гадже беше лъв. а ревнив ли си?'' какво.. какво искаш да кажеш?!?! следя те с подозрителния поглед на човек, на когото са му предложили дебела пачка пари а горкия човечец се чуди какво по дяволите ще му поискат в замяна.. не че съм тъжен заради това де, просто се сетих изведнъж.. иначе тогава картинката беше само за снимка.. nz.. тъжен съм и заради толкова качествено прополяния потенциал на едно момче.. всъщност не знам какъв е бил преди, но сега е абсолютен боклук. аз също съм абсолютен боклук. интересно но не се привличаме ние, абсолютните боклуци.. тъжно ми е за кичура на момичето с дъвка в косата.. тъжен съм и заради смеха който най-много обичам, но защото не е предизвикан от мен, от самата мисъл за това че ми е тъжно за такова нещо ми става и по-гадно даже.. мамка му, ядосан съм че съм толкова ревнив! но ми е тъжно затова че съм тъжен за глупости.. и се радвам за глупости.. всъщност да се радваш за глупости май не е толкова лошо, но да си тъжен за глупости и вече лоошо. няма лошо де. лошо няма. всъщност има.
да бъдем оптимисти. винаги може и по-зле..
всъщност надявам се да не може да стане по-зле. знаейки че може. просто ми е бедна фантазията колко по-зле можеше да бъде. бедна ми е фантазията колко зле може да стане. бедна ми е фантазията колко по-зле вероятно ще стане..
което не променя факта че в момента съм тъжен, като имам за какво да се радвам. аз съм егати алчното копеле. също и егоистично такова.
''nz, naistina, nishto za koeto si struva da se govori..''
:(
:~(