мда. исках да благодаря, но исках и да пиша още..
***
мразя, когато някоя песен .... когато още мириша на парфюм и чувам музиката зад гърба си и бавничко се отдалечавам .. когато съм направил невъзможното за да се засекат две несъвместими координатни системи, с всичките си 4 измерения .. когато знам, че е студено, но нищо не усещам..
отдалечавам се бавно, едната рожденничка плаче и нищо не мога да направя. ходя бавно, тъмно е и около мен няма нищо..само храсти, улици. тихо е. много е тихо. отникъде едно куче се появява. черно, добре сресано и почистено, красиво, стройно, гордо и явно намиращо ме за приятел. поглежда ме тъжно, ходи до мен и аз се спирам, за да го погаля, той скача върху мен и го галя, зад ушите, по врата, харесва му. чак сега забелязвам, че няма нашийник, а е толкова красив. да някога е бил нечий, за разстоянието от балона до ндк е мой. откога ли не са го галили? не знам. дали и той усеща парфюма? може би. а може и да си въобразявам.
пак не исках да тръгвам, пак бях принуден, пак слушам колко съм безполезен и несериозен.
***
философията ми на живот е следната: живот=работа+спане и ядене(ако е възможно). може би така е по добре. ще уча. после ще работя, докато мога. ще се пенсионирам и ще умра. няма да знам какво да правя ако не работя. ще е просто, лесно, ясно, изчистено, ще печеля пари, материалистично, ще съм щастлив.
така трябва да бъде. така трябва да бъде. така трябва да бъде.
***
тихо е. кучето стъпва внимателно до мен и аз пея. не мога да понасям тишината. страх ме е от нея. пея бавно, нещо тъжно и после нещо весело, една и съща, текста се мени..от крачка на крачка...
***
чао, трябва. утре ще довърша. не разбират.