всъщност пак съм към мл. - ако след час погледнеш през прозорчето - може би ще ме видиш как крача унесен - със старото си кожено яке, украсено със зелен елек с напращели от важни неща джобове; върху новите здрави обувки - отивам да подаря едно кръстче на едно много добро, но малко самотно момиче, с прекрасен римски нос!; после ще се попрозявам малко, ще поговоря с една приятелка за котките, нейните котки - тук няма ударено и, по дяволите - разгонени са ужааа-сно, и назад; най-вече ще ме познаеш по това, че ще търся сняг за нежно стъп(к)ване...
а може би няма да ме видиш.