поглеждам през прозореца и или няма никой, или малки армии от зелени елеци тичат между блоковете. скучаеща магия прави напук на скучаеща мария. пук, казах. или тук, перегрин (уф).
забавно е да си следиш пръстите, typo на някоя струна, а главата ми е лунапарк. има щанд за разните серии на властелина, щанд за човекаскрасиватаусмивкаснощикойтонезнаекойеинямадапопита (на него се посвещава един произволен час днес), щанд за pavement, щанд за теглене на look-uhm-и.
толкова е пролетно, тича ми се по сандали. единствените полезни чадъри са слънчевите. но това звучи като лозунг.
*
мястото, където се събуждам, напоследък изглежда толкова хубаво. и е удобно. в луна.папа.парка. идват леле.беди.
бтв едната ми ръкавица остана да си играе на кукли съседи пред бижутерния магазин до военния клуб. и забравих да му честитя рождения ден (щом е му е ръкавел, така ли). тц..
*
поглеждам отново - елеците висят на закачалки по разните кабели между блоковете и си говорят разни неща. явно не се страхуват от гигантските молци в гаража - - -
(наистина ми се доспива. от клоните и крушките е)
м.