най-красивото място
шарени тавани
детска къща
кришна ресторантче
чакълено дворче
цветове и цветове и цветове студеното стълбище тайни улички лъжлива пролет странни хора усмихнати в тъмното. свещичката минава два пъти през ръцете ни, всеки тихо казва името си, едно момиче се казва таджумая, или поне така се представя, мишо ники иво боян петра (накрая си каза истинското хубаво име, писнало й е да е пешо). в светлото петно в средада стоят инструментите, всички мълчим да си чуем тишината и после иво потропва с пръсти и мишо си тананика и ники прави някакви звуци и постепенно всички се оплитаме в това дрънкалки, африканско пръстово пиано, флейтички, и всякакви шумове се наслагват един върху друг и пстепенно ето ти ивашката музиа потракване подвикване извит глас тук и там тарамбуки и кутийки за дъжд и някаква бас китара и някаква будиска басова камбана-купа която дудне меко най-отдолу и ксилофонче и дървено жабче и цялосо чудо всеки в своя си транс без да забравя другите подаваница някаква. и някак се нарежда в тъмното цялата работа
смисъла на живота
ако щете
трябва да си правим всичко красиво, и това ще ни е предостатъчно за щастие, простичко и обикновено, звезди по тавана, детски рисункси, цветни стени...
и никога не съм предполагала, че там има нещо друго, а не кебапчийница за прегладнели пожарникари.
а мишо говори за господ, който днес му пял с гласа на пет шоп бойс, и му казал, споко човече следя те отблизо, наблюдавам те, грижа се, всичко ще е ок....
после изпълзяваме от палатката, която са си построили от одеала, и слизаме долу при завесите и нешънъл джиографик, магазинчетата, пълни със странни субекти във възкъси кожени панталони, и топлите улици.
светло.
абсолютно изчистване от вчерата-налудничава температурна и разочарована, щрак, и нещата са се обърнали.
хубаво