Отдавна не бях тичала..не бях изпитвала нужда да оставя нещата зад себе си..Не ми се беше случвало да искам нещо от другите толкова много, колкото днес..искаше ми се да ги няма.Не те трябваше да са там.Нe в мен.А аз останах в ъгъла,свита на топка,чакайки някой да се сети да ме посочи с пръст.Бях си достатъчна и ако ги нямаше щях да бъда добре.Щях да си представям как съм единствената там-в ъгъла,на моето си място,потънала в личната си постдепресивна тишина,огорчение и празнота.А те бяха обсебили всички ъгли на собствената ми картонена кутия,забравяйки за моя.
Сигурно имаше и друг начин.Не изключвам възможността.Обаче засега това е моят.Научих се да бъда далеч от тях.Бягах и псевдоизненаданите им лица ме правеха доволна.Бягах и усещах как нещо руши картоненият ми свят.Самота.