някакъв човек във мирк ми заобяснява как всички в хомилито сме били писали еднакво. струваше му се ужасно. какво иска, разказваме си случките от баналните дни, понякога дори твърде честно, купчина обикновени но твърде впечатлителни деца. имам нужда от нещо бяло, празно, геометрично, за да избягаме поне за малко от бясната сетивна въртележка. подредено място за складиране на вътрешен хаос. без претенции за литературност. със претенции (основателни) за оголеност. просто не можем да поберем всичките си обикновености.
който търси гениялност, да я търси другаде.
място за почивка
място за оттърваване, бяло като някоя луминисцетна закусвалня.
и тук идва ужасът, пак сме направили лъжливото впечатление, щом хората очакват от нас да сме гениялни и интересни.
оставете ни да сме обикновени, все някой трябва да се заеме с това...