Седя си пред компютара мисля за хиляди неща , за какво ли не , всичко напира да изригне , за жялост нямам 100 ратсе и още толкова клавиатури да го напиша всичкото и затова ще почна от там кадето се сетя .
Живота е нещо много хубаво (чудно защо това ми излезе първо на ума) , много хора са попадали в ситуация в която искат да се самоубият и да умрат ... аз лично никога не съм попадал в такава ситуация , винаги обръщам всичко в позитивизъм ...
Защо винаги и в най мрачното аз винаги си мисля за най голямата простотия ? Знам ли , такъм съм израснал , а не бях такъв ...
Майка ми ми се кара , обеснява ми как няма да ме приемат в ониверситета като не уча, а аз си мисля , за последното ми напушване и за смешните ситуации , като с един приятел се правихме на МИМОВЕ и правехме глупости, та аз дори сега се смея , макрар ,че се чувствам подтиснат , подтиснат от житова.
Преди малко свърши сериният филм (Само за снимка) , там хората си живеят много яко , има един пич дет е фотограф и всеки ден чука (всяка нова серия) фото модела , който е предназначен за корицата , друг пич пък по тсял ден прави глупости и спретва номерца и си му е лек живота , а шефа им е и бати фена , пуши си пурите и чука млади госпожички .... И баси и живота , иска ми се и аз да съм в та къв филм , макар ,че като се замисля тва е тъпо , аз искам да израстна в семейство , да го отгледам , да това ми е мечтата и мисля ,че за това живея на тоя свят , а сигурно няма да се збъдне като много други мои мечти.
Мисля си и изтръпвам целият , колко е яко да си човек и да управляваш живота си , и винаги да ти се объркват плановете , живота ми е скапан , а аз съм щастлив ,че го живея.
Целите ми са неясни , та в нашият живот всеки си избира професия ,някой за пари , други защото им прави удоволствие , а аз какво да направя , аз не знам какво ми е призванието , нито имам акъл за да изкавам пари , нито нищо , сигурно ми се е изгубил талантът.... Реших да си сменя позата на стоене в момента и се поизлегнах на стола.
Мисля си ,че животът ни е един анимационен филм, с лоши и добри , но за мен и лошите са добри ,защото мислят доброто за себе си , мога да се поставя на тяхно място.
Всеки ден ставам рано с кеф ,че е нов ден , а всяка вечер лягам късно и си мисля , бати и нещастният ден , пак си загубих времето с глупости , сега поне да напиша нещо да оставя , някой може пък да го прочете ,макар ,че и това много ме съмнява ...
Преди няколко години си мислех ,че живея заради това да правя секс , сигурно ми се смеете , но тогава това мислех,сега живея с мисълта ,че искам да живея гонито , не са ми нужни скъпи работи , искам просто любими хора и да правя глупости ....
Аз съм нещастник , дори не мога да подредя мислите си , пиша безразборни изречения ... но кво ми пука , важното е,че съм аз и изказвам нещата от душата си .
Захапак кабела на слушалките и ми се доходи до тоалетна , но ще трая , защото ме мързи , внезапно през ума ми мина мисълта ,че след малко почва порното и ще гледам и ще маструбирам .... хех , може би тва е едно голямо удоволствие в живота, но то не изпълва душата , а задоволява тялото .. както храната глада и водата жаждата.
Живота ,никога няма да мога да го обесня , аз дори не си го обеснявам за себе си , но си изказвам тъпите мнения. Изводът който си правя е ,че проблемите в живота са много почеве от радостните мигове , кото се замисля малките неща не толкова цени могат да те усмихнат , примерно купих си нов Джи Ес Ем , е радвах му се , много яко , за 1 ден му се нарадвах, 1 радостен ден ... като се замисля за тези дни живея ,за щастливите мигове ,с хората .
Преди година не се бях заглеждал в нищо , а сега като изляза гледам на всичко от високо , гледам пейзажи , гледам къшите , гледам облаците , гледам далечината , всичко това ме изпълва , гледам и се мъча да го запомня , толкова е красиво , дори и най лошото да е, дори смока на колите да е около мен аз се радвам на мястото на което съм , толкова ми харесва , ако можех да опрелича света с цвят ,това , че е бледо червена охра .... ежедневието ни е сиво , но гледките винаги са различни , винаги може да се концентрираш в неща който не си помислял за тях преди. Пробвай ! Помисли си за мястото което минаваш всеки ден , помисли за улицата която пресичаш всеки ден, не ти ли харесва , на мен ми харесва , просто мисълта ,че съм свикнал с нея , искам да я виждам отното и отново ....
Мисля ,че тук е краят на тази глупост , която пиша ,то аз съмият съм глупост. Това беша настоящето.... следва бъдещето