Бях на 15 бях на 16 , с всяка изминала година кръга на приятелите ми се стесняваше , докато съвсем не отесня , аз останах без приятели ...
Имах измислени приятели , излизах с този , с онзи еи така , защото да си губя времето , и ги наричах приятели , а те дори не знаят какво ми е на сърцето , те не ме познават , а знаят , колко струват маратонките ми , колко ми е сметката на ваучера на телефона ...
Дори сега съм без приятели , аз съм лига , от сериозното ми запознанство с някой човек става несериозно лигавене , просто пропускам шанса да съм сериозен с другият ....
Искам да съм човек който да е на мястото си , да съм "точен" , аз дори всеки ден закъснявам за училище ...
Може би в крайна сметка имам приятели , но не знам дали така да ги наричам ,аз им споделям , но те дали обмислят това което съм им казал ... ами то май грешно разсъждавам , май имам приятели , май съм се объркал , може би бъркам думата "приятел" , искам човек който да ме разбира , май вече и стигам до извода защо човек търси половинката на живота си ...
Да прозвях нещото .....