Попитайте едно пет годишо дете, какъв иска да стане като порасне и то ще ви каже - капитан. Попитайте един капитан какъв иска да стане и той ще ви каже - пет годишно дете...
Когато сме малки животът е като приказка, в която винаги се случват все нови и нови неща. Живеем в свят който е по-цветен от всякога и знаем, че това е нашия свят. Толкова сме сигурни в него и му вярваме.... После сърцата ни се сломяват и всичко остава във вечноста, нарисувано като картина. Колкото повече време минава топлкова по-скъпа и по-красива става картината. Нещата се променят всяка минута, всеки час, всеки ден. Цветовете са така нежни, че ни изглеждат изтъкани от вечността - нашата вечност. Светът е пълен с невероятни неща чакащи да бъдат открити и преживени, но всяко едно е като кибритена клечка, която изгаря безвъзвратно....Остава една кутийка в която няма клечки, но не е просмукана от вакуума. Вътре има цяла вселена - чакаща и бълбукаща. В тази кутийка също има овца. Тази овца е там, за да пасе всички лоши цветове, а най-хубавите да оставя, но тя е долтонист и трябва да и казваме да пази розите. Понякога показваме тази кутийка, но не казваме какво има вътре.
Кутийката се отваря с целувка-истинска целувка, а парола:най-великото чувство за което човек може да се сети... Тя се намира на място, което само аз знам. Кутийката е граал, а овцата си е просто пвца в кутийка. Оставена е там от ангели, които знаят смисъла на живота и той е в тази кутийка. Това е едно усещане което го има в долните слоеве на атмосферата надвечер лятно време, на морски въздух. Те само са донесли кутийката, която е създадена от друг на едно друго място:)
Понякога, когато човек не мисли за нищо и е напълно отпуснат отчасти съзнава кой е, какво иска и какво чувства. Тогава няма лоши цветове и овцата си почива. Само тогава той може да опита от истинската любов и истинската целувка, защото за тях няма никакво значение каквото и да било. Може да каже "обичам те" и този, за когото се отнася няма да има заначение как изглежда или какъв е, единствено от значение ще е това че го има, както и че чувството, което изпитва никой не може да му го отнеме.