след един крайно мътен ден затворен
в стая ном.176Б-гълъбарник, която има врата като на шкаф.
след един крайно мътен ден
затворен в някакъв далеколожки(новата ни думичка) анализ и заспиване в любезното кафене при близначките
и шуменски акцент на съседната маса
и ванката леко отчаян
и маниите на синан
ще си седя на една пейка по горните етажи
и разговора става все по-сложен
малко ме е страх че пак направих сериозен гаф в общуването си с околните
всеки януари по една каша с по един виктор
дебилно...
после идва автобуса завоите са сикънинг няма май беге думичка за това
главата ми кънти
лицето ми изтръпна
мога да видя заминаващите си приятели
сега са в граунда
но
всъщност нищо не мога да видя
и почти си проспивам спирката
поредният 94 изпива последните капки енергия от мен.
някакъв човек с раста шапка и раста значка и рокерия говори съвсем на сериозно за любовта си към чалгата.
твърде много за един ден
жоро колев без махмурлук истинско чудо
2 часа сън
шум и сани в някакво мазе на народния и металотърсачки и ужасната креслива, които доктора защо домъкна как вика това момиче каааак.
и всички хора на които бих се зарадвала ако имах сили за това...
всъщност това е оправдание
че не можах да ви се зарадвам както трябва
на ръба на силите си
или отвъд него