Нов ден. Слънцето се опитва да свети. Скуката ми е по ярка от него. Тъпо слънце. Не върши работа. Нищо не върши работа, когато нямаш работа. как искам един забързан ден. С много работи за правене. С тичане насам натам. Воъбще лудница. Но явно щом седя тука не ми е забързан деня изобщо. Просто ще трябва да го избутам. Чакайки. Въпросът е какво чакам. Новата си работа, новата си заплата... голямата :)) хе хе.... тогава ще тъпея пак, но поне ще ми плащат.. Какво ли да си купя първо... май един синтезатор... да си свиря. Спомням си, че преди вършеше работа свиренето. Обаче това тежко руско пиано как да го кача на осмия етаж в новия апартамент. Не мога. Мишките ще свирят в празната къща на майка ми. Ей как всичко се промени... Колко беше весела тая къща някога... Как се играехме там някога с брат ми. сега общуването ни е сведето до чат един ппът в седмицата ако имаме време... Само ако някога съм си представяла, че ще ми е мъчно за него. Даже бих слушала репетицията му три часа.. Чували ли сте саксофон без озвучение. Алт саксофон. Звука е ужасен.Като сирената на 2 юни или юли.. не помня кога точно беше. Значи бих изтърпяла този звук само да му виждам усмихнатото лице. Обаче не може. Много късно се сетих за ди е мъчно за сплотеното ми семейство. Ето сега съм това, което исках. сама съм. В собствено жилище. Никой не ми се бърка. независима съм. Обаче ми липсват всичките тия глупости, които правехме някога... сега разбирам колко е хубаво човек да има щури родители. С тях ми беше по весело, отколкото с копманиите сега. как ми омръзнаха тия лицемерни пози и плиткото сваляне. сякаш не знам крайния резултат. И защо мъжете си мислят, че ни трябва опаковка на това, което предлагат. Два часа романтичто лигавене с крайна цел 2 минутен секс. И непременно очакват да им звъннеш после. Да си влюбена. В какво? В погледа? Толкова е тъпо. В празното кафе сядагт на твоята маса и трябва да се чувстваш поласкана... Зад нахаканата физиономия се крие едно коплексирано момченце... Истински интересните мъже си стоят на тяхната маса и гледат шоуто.. Всъщност истински интересните мъже са само новите. после всичките стават еднакви. Боже колко мъжемразко звуча. пък обичам мъжете. по точно само един. колко жалко, чи не мога да въцприема полигамията. затова и се натресох така. От голямата любов е останала една голяма отговорност... Както казах истински интересните мъже са само новите. А моят не е нов. Но го познавам. Знае как изглеждам рано сутрин и го възбуждам. знае, че съм луда за връзване и затова със своята сериозност балансира. не го обичам така както преди години. Обаче предполагам, че това сега е истинската любов. Обаче не съм доволна... то кога ли съм била.? не искам любов, а си искам безгрижните дни обратно. Искам си пътуването по електричките. Искам си големите зелени рамки на очилата, с които изглеждах като бръмбар. Но нищо не е останало. Само катеренето по планините ми връща тези усещания. като ме брулищи вятъра на Ботев и едвам дишах от тежката раница сякаш пак бях на 14. С двете опашки и късите панталони.... Как ми липсва тази свобода. Карай, харесвам си и така живота... Скоро ще дойде понеделник. Ще си сложа сивия костюм. ще си вържа косата и работата пак ще ме залее. Ще ми се изпари и звука на саксофона от главата. Само да можех да си почина докато съм свободна... май съм работохолик... явно.... е бивам още.... Колко хубаво че го има хомили.... Като няма психотерапевти сама се подлагам на терапия...
Да, още с първата заплата ще си купя синтезатор... И ще свиря.