седя и се чудя, защо не мога да плача
просто не се получава
познавам толкова много хора, които го могат и които са щастливи
или най-малкото не са нещастни за дълго време
мисля си, че човек трябва да се ражда инстинктивно знаейки какво да прави с живота си. и някак да познава процесите, които протичат в него. някой знае ли, защо това може и да не работи? случва се нещо, виждаш го. разбираш го. реагираш. и когато по-късно видиш всъщност онова, което е било... наистина... което е било наистина, то е толкова различно, че не вярваш на реалността. не вярваш че може да бъде толкова подвеждаща. или на себе си. че нищо не разбираш от живота...
когато не ти липсва някой - никога не си сам...
тъжно многоточие