какво по-разяждащо чувство от това? какво по-лошо наказание от това да не знаеш, да не можеш да кажеш нищо на човека, който обичаш, като го спреш на улицата.. какво по-лошо от това да стоиш сам в мрака и да мечтаеш да дадеш целия си живот на някой, на който не му пука за теб.. знаейки че не си в състояние да му подариш дори и секунда по начина по който ти искаш.. какво по-лошо от това да искаш да кажеш ''поне опитах'' като знаеш че не можеш да го направиш по простата причина че всъщност не си направил нищичко.. или по-скоро не какво по лошо.. по-скоро какво по-жалко? ужасяващо жалка и нищожна гледка съм.. представлявам нищо повече от една торба със сълзи която на всичкото отгоре е прекалено здрава за да се излее.. по-жалко от това да си мислиш всеки миг какво прави другия, да се чудиш дали тя плаче, или се смее, дали чете книга или гледа филм някъде с някого, дали пие кафе или си вари чай.. по-ужасно от това да си мислиш че даваш всичко, а всъщност да не даваш абсолютно нищо заради простичката истина че всъщност нямаш нищо, а камо ли нещо което да можеш да дадеш.. страх ме е да погледна по-надолу.. страх ме е да погледна и по-нагоре.. въобще май ме е страх да гледам... мм и така си стоя със затворени очи и вървя по асфалта и вероятно очаквам някой ТИР да ме блъсне.. или някой ''нисан'' също става.. ''mai tova ti stava normalnoto systoqnie..'' май вече е станало.. too late, too late