има един филм , apocalypse now , в него има една река преминаваща през сърцето на най-тъмната виетнамска джунгла, където хиляди хора са затънали в една безмислена поредица от смърти и се крият от валящите от небето напалм и куршуми. Лодката пътува по реката и навлиза все по навътре и по-навътре в сърцето на тази лудост ( филма е правен по книга вдъхновена от Heart of Darkness, книгата). Джунглата и лудостта на невидимия враг изкарва същината на хората на лодката на повърхността им, изплашени деца, които не знаят защо са там и не искат да умрат точно сега, не и тук, когато живота е пред тях... а джунглата дебне. Лодката лети по реката, а абсурда достига своя връх, когато един от пичовете подкарва водни ски зад нея, другите пафкат, слушат Джими Хендрикс, Purple Haze, черното момче ( актьора, който играе Морфиъс в Матрицата, 20 години по-млад) пуска пурпурната димка...После лодката достига онзи побъркан мост , отвъд който подсъзнателните страхове на изплуват на повърхността и поемат контрол... психеделията е пълна, двама души от екипажа слизат от лодката, за да отидат до намиращата се наблизо американска база, последните им подстъпи, един от двамата взима ЛСД преди да слезе на брега, следва един сюрреалистичен трип, в който виетнамските войници обстрелват американските окопи с разноцветни сигнални ракети, от скрити високоговорители се чуват гласове призоваващи американците да се предадат, откоси от трасиращи курщуми раздират тъмнината, двамата вървят напред през окопите, светлината на фенерчето осветява лицата на войници, призраци отдали се на лудостта... сцената в която един от войниците от окопа обстрелва виетнамските войници нападащи в тъмното с гранатомет..сенки, лудост, пълна... лсд ... красива лудост, магията на киното.. гледайте този филм, отново , и отново...
ако имаше река, която да води навътре към дъното на неосъзнатите ми мисли и страхове, сега щях да съм на борда на онази лодка, минала отвъд моста, покрай дъжда от стрели, щях да държа в ръцете си току що прободения от ... копие мой приятел ( иронията е пълна, да умреш от КОПИЕ , а да си по средата на една модерна война..)... щях да се чудя какво по дяволите правя на това място , затънал дотам в тази илюзия, която някои наричат реалност ( режисьора на филма, операторите..), мислейки си че нещата около мен са наистина това, което объркания ми разум си мисли, че са, неосъзнавайки , че всичко около теб се случва и без теб, че обърканите ти възприятия за света са си лично твои и , че никой друг не ги споделя, че мислите ти са незасивими от реалността и с нищо не я променят... че живея в книга, която никой , освен мен не чете.. и пише, аз съм оператора на филма който се прожектира в optic tectum-a на кортекса на главния ми мозък, аз съм и режисьора, и сценариста, и прожектьора в кинозалата , и зрителя, и продавача на пуканки пред входа на киното.. съответно всички около мен са затънали в техните си латиноамерикански сапунени сериали, американски happy end екшъни, руски военни филми, тъпи сериали от кабелни телевизии от Силистра, италиански art noveou филми, и изобщо не знаят за моя апокалипсис, за моята река, за моя трип, за моя саундтрак ( композиран задължително то Ленън). Та, как можем да комуникираме и да се разбираме пълноценно с околните хора , ако сме толкова отчайващо далече един от друг? ( за справка , Пелевин, сценката с Арни като пилот на изтребител, който изтрелва ракета, върху която седи популярна героиня от латино сапунка, ракетата се врязва в Останкино и слага край на телевизионната лудост, по принцип... което ме подсеща за онова есе на Че за телевизията в Generation P, пак Пелевин)...i''m lost at sea, don''t bother me.
Единственото решение , което виждам е някой да изключи тока в мойто кино, да направи същото в кината на останалите, после да включи слънцето и лятото и да ни изгони навън, където да станем свидетели на едно грандиозно слънчево затъмнение.. да се опомним, че всъщност сънуваме сън, от който отдавна сме се събудили ( когато сме се родили) и си мислим, че това е живота ни.
Жалко, че момичето не чете български, ако четеше можеше да разбере какво цари в главата ми и може би величината на неадекватността ми в този момент нямаше да е толкова голяма.. comprendes tia? no.. joder..
unkle - inside , хубавата песен
М.