Някак си се чувствам никак.
Не знам дори какво да напиша... има нещо, но то може би само като... не мога да го опиша. Усещанаето е ужасно и не го препоръчвам на никого.
Някак си... да не чувстваш нищо и точно от това да се заражда едно кофти чувство... от безчувствието... и тези две неща се изключват сами...
Точно, когато съм най-зает, хората ме търсят.
Точно, когато си мисля, че нещо върви по план, накрая се получава точно обратното. Закони на Мърфи ли?
От няколко дни се мъча да оцеля кошчето с някакви боклуци...безуспешно. Това има нещо общо с цялото ми безкъсметие в последно време...
Вече не вярвам... даже и не мога да танцувам. Не го усещам... само един негативиъм и отрицателна енергия. И май само аз го усещам - всичко наоколо, някак си... виждам черното, злото и то се стели навасякъде!
Имам чувството, че всяко щастие би ми било изкарано през носа после и ще трябва скъпо скъпо да си го заплатя...