...за около 5 минути да разсъждаваме по вечному.
/Тихо, тихо...Никой да не диша./
Имам един пясъчен часовник, който никога не обръщам.
Имам една свещ, която никога не паля.
Имам една къща, в която не живее никой.
Имам една смърт, която пазя за специални случаи.
Вечното на всичко - на дърветата и локвите и електрическите стълбове дори - е това, че никога няма да се повтори.
/Посвещава се на онова случайно слънце, което свети само нощем./