ти ме премери, омразно чудовище, на тънък слух и на инфрачервен глед, прецени ме, а? протягаш по някой от косматите си хоботи през тунелите и в пълния мрак едвааа ме докосваш - колкото да се извърна, подивял от ужас и и и да крещя, режейки бузи в стените. после се отдръпваш за секунди да се насладиш на миризмата ми, и после дотичват пипалата ти, за да ме избършеш от този свят с бяла, пухкава, услужлива кърпа, така че всички да видят, че си чудовище на дълга и си точната мярка за справедливост; че си само един страховит звяр, а не някое гнъсно, извратено хгхрр^аууу_ър... прецени ме, а? ясен ти е живота ми... знаеш колко ще продължи?
едва ли. хм :-/ хм
а, да не би да, може би, или пък, продължавам с теб аз? ...ето, (...два, трии, раз...) танц на настъпаните *ммммммм* пипала, танц на скалпела, скрит в ръкава... и дваа... докато хе,немиписне(хехе^...два, трии)дасезабавлявам с теб и децата ти - (ообр''ъщанее): охо, аха, певци-уроди и танцьори-мутанти...
защото и аз като теб съм - и това те стряска нощем - съвсем извратен.