Всичко...става винаги така...Дори и песъчинката,успява да падне толкова бързо колкото едно камъче...
Не ще се намери толкова голяма песъчинка,толкова голяма колкото това което е там някаде в всеки един от нас.Нещото което ни кара да бъдем такива каквито не знаем какви сме...
То било там...Между тях двамата...Стояло там много време,те просто трябвало да намерят каде е,да го почувстват и всеки да земе по една част вътре в себе си...
Никои не мислил че то било там,никои не мислил дори за момент да го потърси...Докато то само не се "изтропало" пред тях.Било толкова силно и неочаквано,запленило ги силно и ги вплело в сложната си плетеница...Странно,никои от тях нямал никакво намерение,да опита да се отскубне от плетеницата...Би било толкова лесно,но не искали...Чувствали се удоледотворени...Окрилени от своето щастие,те не обръщали внимание на страничните деиствия и съответствия...
Били заедно и това било техния живот,не на някои друг,а точно техния...
Било техния живот и те се чувствали прекрасно в него...