сънят е някакво безкрайно обясняване на отношения
после орлов мост е разкопан за метлото
валят се багери и йонийски колони
тошко или златко (на сън са много лесни за смесване)
появява се и пита кво става с мен
аз се оглеждам наоколо, демонстративно обграждам някакъв аничен храм с ръка, и казвам съкрушено
незнам ,
животът ми е в руини
свързано е някак с някакъв декоративен фикус в саксия,
увяхнал в подлеза от студ,
принудително задължение да го занеса някъде,
което съм поела само на пук,
за да докажа, че ето, не съм такава, и ще го направя,
и всичко това като продължение на стопроцентовия разпад, тялото ми си омъщава за стреса, и после вечерната еуфория от шума и всичко, смях докато ме заболя корема, щастливо прибиране, витаминозно,
а защо на сутринта това мрачно събуждане
(котката усеща черния ми сън, и идва да ме реанимира с мъркане, мяукане и разходки по лицето ми)
с едно изречение в главата ми
животът ми е в руини
незнам