Толкова е лесно,просто трябва да опитаме...и ще го разберем...Никои не иска...да го направи..Само група хора се осмели...и успя
Уморих се да дишам мириса..Ахх този мирис на сивота у хората...Побърква ме...Оградата която беше...Успокои ме...Ти също успя да ме успокоиш...Дори повече от оградата...
Ограда...толкова бяла и съштевременно толкова черна от това което беше видяла през своя земен живот...Беше видяла повече от всеки един обитател на околността...Нали беше оградата на човека способен на всичко,беше оградата на кмета...
Беше видяла толкова многооо...Измами,далавери и насилие...Не искаше да си спомни колко пъти,граждани опълчили се на определено корумпираното управление на кмета,са били блъскани в нея...Не искаше да си спомни как кмета,даваше парите на хората на някакви групировки и организации,да агитират населението преди избори...Беше кмет вече 15 години...и правеше с населението каквото си поиска...
Оградата не издържаше ,не можеше повече така...
Един ден се срути.Това беше неиния протест срешу всичката тази неспредливост...Една част от нея остана там...И след дни видя как кмета...наи-нагло изгрдаи на неино място бетонна ограда...Която колкото и да искаше не можеше да се срути сама,тя завишеше от кмета,а тои обичаше някои да зависи от него...
Странна история за една ограда,която в себе си има нещо повече от смисъла да бъде ограда...