точно когато си мислиш че не може да стане по-объркано от това става толкова сложно че просто всичко изглежда като някаква особено перверзна шега.. защо точно тя?? защо точно той?? защо точно Тя?? защо точно аз? защо всеки страда от нещо, всеки страда от някой друг и накрая се получава затворен кръг.. кръг.. кръг В ЧИЙТО ЦЕНТЪР СЪМ АЗ!!! и тази в която съм влюбен е единствения човек който не е замесен пряко.. само тя оставя някъде далеч, където само аз я виждам. треперя.. треперя, а не ми е студено.. треперя от някакво ново чувство.. ново чувство което определено не ми допада особено.. страх.. любов.. и още страх.. и болка, и сълзи, и отговорност, и гняв, и безпомощност, и бяс, лудост, и още страх.. така ли си мисля или вече е време да се събуждам? искам да се събудя от този кошмар, искам всичко да свърши.. само дето едва сега започва. и само ако извадя невероятен късмет утре може да е началото на края.. утре може да донесе нова зора.. а днес.. все още е тъмно, кошмарът е достигнал своята кулминация, по-извратено просто не може да стане! надявам се..
трябва да взема решение.. трябва да направя нещо този път.. този път вече няма да се размина само със гледане отстрани.. дали са ми главната роля в пиесата и няма дубльори. няма отлагане, всичко се решава утре.. точно утре, на 5 март, по пладне.. излишен драматизъм не се предвижда, чувствам се като актьор който не си знае репликите, не знае сюжета, не знае къде са декорите, не знае кои са лошите, кои - добрите, сам не знае какъв е..
нуждая се от чаша вода.. или по-скоро от шише водка и кутия цигари..