Пет пъстри котки в плетен панер...
Всичко е пейзаж.
Красотата на движенията се губи в безмислие.
Затова ли се плаша от статисти?
Представям си куп детски рисунки, а над тях големи сиви хора с ножици.
Ще почакаме небето пак да се напълни със синьо, за да нарисуваме наново картините.
И когато ги раздвижим ще бъде топло...
и статистите ще са истински артисти
дори ако трябва аз да застана безмълвна на белия лист.
Но те не разбират.
Усмихват се на кривите огледала, те се смеят на глас и гребат музиката с големи лъжици...ядат без да дъвчат.
А аз се напивам толкова бързо!
Когато веселието свие плача ми ще се смаля до обвивката си, а утайката ми ще бъде купчина онемяли въпроси...
Думите се оеднаквяват, разтърсващо губя мислите си, които изгубиха силата да са мои.
Заставам без изводи пред очите, които искат оправдания като тези на другите...
За мен не бива да има Други...
Но неволно долавям разликата...