Коси обрулени от чужда нежност,
разпилени върху крила
несъществуващи
ще те нарисувам по-нежн-о-а от мак!
Искам да те отведа у дома(и на двама ни),да ти сготвя кафе със зелена ябълка,просто да се насладим на ароматната тишина,която пръска в очите и смъди!
Искам да те взема у мен(за миг се заблудих),да те изцедя със слонска нежност като лимон,да си направя лимонада,а аз не я обичам!!!
Вече ми се повдига от банализацията на колелото,което за по-удобно наричат"съдба",само тя,тя и тя-тишината е confortable за любовта ми-смачкана тенекиена капачка,служила някога за пепелник,изгаснах...и всеки си тръска,където си иска...
Колко още мога да те обичам?!Да обичам въобще?!Бледа.Безнадеждност.Блести.Безумно.Боли.Дори само мисълта...въобще,че е възможно...да оплета от косите ти паяжина есен,да закътам там сребристосивия паяк-луна,да те гледам тъй окичен-о-а до края?Риториката не финишира никога с въпросителен,но нали е чернова.
Ще се примиря,че те загубих(нарочно)преди да усетя някакво притежание.Така е по-добре.Макар да не осъзнаваме докъде...дали желанията ще бият в резонанс,а ръцете ще се крият?
"tell me where did you sleep last night!"Тук,в черупчицата на гръдния ми кош,в черната канализация-главата ми,препълнена с плъхове и популации дрозофили...
let''s go home
За последно
Каквото и да значи
Където ида е това
home.