Очите ти са безнадеждно скъсана кинолента в черни и бели дъги,въртят се,върти се без за миг да се класифицира,без за миг да ме умори,и мога да я разгръщам докрая,докато времето се протърка в прашното,червено киносалонче,което изработих за теб!А главата ми започне да пуши.И на мен ми се пуши!Изваждам от джоба,някой от хилядите продънени,третокачествена недопушена цигара и...заспивам без да съм поела и частица от отровата.Запалвам я вътре в себе си,за да оцвети в яркожълти пламъци тънката паяжина мрак около порозовелите ти от клепачици и напудрени мигли със сняг,които след миг се стопяват по алеята.Виждам го.Дори не го отхвърлям.Защото е временно и го знам.Ще премине като събуждане,като чужд стил,закътан в главата,като студено докосване на пръсти...ще премине и няма да се усетя.
Отново съм в къщи.
Където трябва.
Опитвам се да си припомня как изглежда цигареният дим на светлина...металносиво...и да го отразя.
Пуша зад дъждовния прозорец,сянка на клон се топли над мен,а нощта е завита с пелена.Така идеализирано и спокойно!Good night!
Усещаш как лудостта се плъзва от долното ъгълче на пръста ти и достига до устните,където застива като вик.Стряскам се от отражението на дима в прозорците и ненадейно се присмивам на страха си.На всичките си страхове!Винаги съм усещала нещо сбъркано в мен.Така далече ме отнесе тя-сънят е в женски род...трябва да спра...Надраскала съм те небрежно в кварцовите стъкълца от виолетов мрак!И си те припомням-с малинови черти,с бежова кожа и аквамаринени очи...божество?!Да.Да.Да.
Събудих се.
Изострен случай на метаморфоза.