след киновечерта снощи и носещите известна доза разочарование 230 минути, прекарани в салона, и днес беше някак по-различно или поне ми се иска да си мисля така. макар и НИЩО разбира се да не се случи - отложих за пореден път вчерашната работа за следващата седмица (в най-добрия случай), успях от общо 4 да закъснея за 2 часа, целият ромски народ мина през мен в автобуса (не си мислете, че съм расистка, не съм), накрая закъснях и за работа, където не свърших друго освен прегледа на 2 списания (при това и те не струваха), а като за добър завършек вързах още някого да ме чака (хмм а според други обикновено тя закъснявала, някой ден, ако ме познаят на улицата, ще чуя и тяхната версия за нещата, засега не ми се цупете, тя почти нищо друго не ми е разказвала и няма лоши намерения).
после обиколка на града за втори път за деня (вечерта), тук е и моментът да поднеса специални извинения за това, че не пуша цигари и съответно не притежавам такива обикновено в себе си, на всички, които се чувстват засегнати по някакъв начин от факта. най-вече на момичета на високи токове с претенции за добри обноски. моля, не ме карайте да си представям как ми ги забивате в зеницата, докато стискам здраво ключовете в лявата ръка за самоотбрана на път за вкъщи.
а сега - към леглото. ако мониторът изгасне, преди да съм стигнала до него, утре ще се случи нещо хубаво..
just trying to stay positive.
..и не забравяйте за огряната от луната чаша. лека нощ.