всеки четвъртък след остава главата ми е замаяна и невъзможна, а вътре се блъскат и тъпчат всичките мисли на този свят.
обожавам концертите в задимената ошипка, с всичките девойки бели феи наоколо, които са толкова еднакви и прекрасни; с целия свилен ноев, пръскащ светлина с гласа си; с всичките поля от слънчогледи бели петна. няма изток от рая. посей, отгледай болката и отрежи.