като че ли съм изпаднала от пространството и времето. разбирам ги прекрасно, отивам навреме, но не участвам в света. не се спъвам в стрелките.
като че ли съм изпаднала от хората.
като че ли е страшно.
само че не осъзнавам никакъв страх. той стои зад клепачите ми, а аз не затварям очи и не го пускам.
аз: как си?
с: добре.
аз: как мина бала?
с: чудесно.
аз: наистина?
с: да.
аз: не бих очаквала.
с: тъжа си. обикновено не го споменавам, защото това е нормалното състояние.
с: ...
аз: лятото за теб започна, нали?
с: няма лято тая година. безсмислени уроци. техника. а на мен мислите са ми другаде...
аз: *въздъх*..?
не знам къде са му мислите вече. преди бяха на едно място. с нея. страхувам се, че неговите още. но не само...
аз: нормално е да тъжиш - всеки край е край, макар да си го искал
... той не получи начало.
с: лека нощ