честит ден на детето на всички, макар и леко на патерици!
беше време и за мен да поразсъбудя детенцето в себе си - онова силно, малко, зелено човече с храбро, куршумено сърце. и се радвах цял ден днес. страшно смесени чувства изпитвам, не знам защо... не се и питам защо.
разбрах за пореден път, че ще се опита да спаси гордостта си с цената на "сбогом" - то. и се съгласих. аз отстъпих миналия път, обърнах се назад и казах толкова нежни и мили неща, за да върна лентата обратно. този път и аз ще спася своята гордост и сега като гледам на себе си от висотата на малкото детенце - не ме боли.
чувам това сбогом от този човек за трети път в "съвместния" ни живот... не се съгласявам пряко с него. просто обявявам:
status: .coma.
"не всички пациенти се събуждат след състояние на кома... не всички."