днес съчувствах на техниката - 10 секудни, след като на излизане от залата зверски забих коляното си на ръба на една маса, от разстояние 1,5 м падна не батерията, а телефонът ми. чу се - пльок. работоспособен е, при все че определено не е в настроение. като мен.
после се убедих, че врабците наистина са храбреци, а хората са прекалено загледани във вестниците си, за да забележат кой разбойник им кълве от сандвича.
видях едни 80-годишни пънкари. оттам ще да е прословутия лозунг.
слънцето е топло, небето синьо и някакъв cool guy слезе на моята спирка, а аз го намразих от чиста завист, защото имаше фотоапарат и аз помислих, че знам какво ще може да снима в следващите три дена.
има нещо приятно в моята загубеност.
и това е само половината ден.