имаше една тълпа там пред саема, и се блъскаше цялата през една врата аз вече супер уморена след четъвтака със схупи и б. и петъчната безсънно нетърпелива нощ, тълпата ме влачеше навътре иси мислех за индиго ида припадна и по случайност хората до мен се заговориха на албански и се оказах в някаква тайфа от аубг
кика и тайфа се бяха загубили напред
и буквално се вкопчих в тея хора за да не припадна в тоя момент, апосле вътре хората вече скачаха на експерс 2 и заваля заваля тотално лудо и никой не се сещаше да спре тока и с иглика и онова момче ни прибират зад сцената барабар със всички журналисти и тогава минава хаш и решава че трябва да се запознаваме и говорим един час за соник а тромпетистът се упражнява с нещо драматично и лудницата е пълна
тълпата хвърля бутилки по сцената а бобан маркович разправя как ще им върне парите
никой не си тръгва а дъждът вали
след час излизат фейтлес и за пръв път ми харесват, всички ме питат защо не скачам, а сили няма не и след скопие и владая, и квартала до вардар, и гарата, хлъзгават глина в която ани си изкаля полата, чакалнята на скопската гара, всичкото което така се е втурнало пред очитеми за един ден, докато замаяно съм лежала над сянка зад сцената, по която висяха бг алпинисти
отделено ми е всичко и тивъри само ходят зад сцената и повтарят find me a club, find me a club, и на сутринта изкарват нещо акустично и сърцераздирателно и цялта публика се прегръща с растамана докато се съмва
ани изчезна междувременно и се връща с някакъв зуфи и попадаме у тях заспивам веднага в мизеното сътояние да вия че са ми мокри чорапите (раниците скрити в гаража до тъмната и съвсем неработеща сфера там текло а къде ли са дени и сергей и сърджан и дали наистина не са ги прибрали след оня път когато с благо минахме да кажем здрасти и се нацепихме на разпит)
заспивам с мокри чорапи и одеало от плат за плюшени мечета и се събуждам отвратителна като изпържена в някакъв потен предиобет за да ми пускат албанците планета тиви и да разправят колко било гот
отидох да видя старата сладкарница апче пастите бяха станали още по гнусни без засилката на ибрахим уродливата универзална сала отсреща
закъсняваме за истамбул нервя се
почуствах се човек чак вечерта когато седяхме в онова място и пиех салеп с котката в скута там беше у дома и маше влак за солун в 3 през нощта и бурята беше отминала някак
солун се казва тесалоники всъщност и навсякъде расте бела дона ей така из мръсните островчета по магистралите и се губим 4 часа докато аз не се сривам достатъчно за да заспя в диспечерската стаичка на някаква автогара
после ни возят с 200 към истамбул