хората с 200 км им се заключват автоматично вратите и ани ми бута кутията за цигари - пепелник за да не забележат че ми бута и спреяы садо дето те виждат само спрея а кутията ми смърди в чантата до истамбул където се сещам да я изхвърля
слушаме хитовете отевровизията но пейзажа го компенсира нетърпимото синьо егейско море и после ни закарват чаг до александруполис говорят български и искат целувки а ние с ани сме пълни със някаква супа от недоспиване и прегряване още от това лепкаво усещане може би нетърпимост към варовитата вода
на границата не ни пускат да минем пеша и аз пак се разревавам и им крещя искат да си вземем такси за 15 евро а ние горе долу толкова имаме и казват на всички на гръци да не ни взимат на стоп но накрая ни качва някакво семейство с домашни соленки и въпроса къде в българия могат да се купят 300 000кг фъстъци
хващаме соник само защото са закъснели с три часа
спим в някаква зелена площ до военна база в квартал маслак
истамбул е огромен и неразгадаем и излизаме часове куките ни спират стоп след едно засрамващо пътуване с камион къдеторъката на шофьора се лепва на коляното на ани а аз сашко и шентов гредаме сконфузено
истамбул е огромен и не се излиза от него поне един час сле мястото за пътна такса просто лежерно преминава в съседния град и после стигаме до одрин аз спя шентов говори с шофьора и на границата ни държат достатъчно за да изпуснем тивъри отново
сашо и ани пътуват директен с диабетичка
с шентов нямаме никакъв шанс да стигана аз навреме и седим на разкрлона след пазарджик и така не ми пука че денся по магистралата и крещя и блузата ми е толкова жълта че ни спира дизайнерът на точка букинг
казва че съдбата ни е събрала
не знаел за концерта
нито той без нас ниго ние без него щяхма да стигнем
праши с 160 и звъни по телефони да пита почнало ли е
казва че ни познал по цветовете ми иначе не качвал
шентов му казва за соник и той съвсем обезумява
после такски от нас с панталон в чантата и тивъри от най отпред след като типчето от дюкяна ме вкара без пари и тонове хора емчо обезумял и гилика отново виждам я и пищим до пълно пъбъркване с неа
всичко приключва мно по късно в апартаментите отвъд изтощението емчо бие тарамбука и от него хвърчи пот а баща му гледа като стар лъв и хеш танцува като луд абсолютно докато елената прилича на някаква марионетка и само ме души и целува
и накра един трамвай към къщи
докато те всички се качват на такситата
пп
ма пат беше най-невероятната със всичките си истории за раковоболни и старци и аутистчета и мюзик терапи
някакви хора дето живеят смислено
извън това че са тиайвъри
някакви хора с нечовешки дух
дето цяла нощ измислят неща и танцуват като побъркани