време е. да потъна надълбоко и да не си показвам носа поне един пълен цикъл. колко жалко че нямам такава възможност. поредната фалшива реалност се разби на парченца пред мен, под краката ми, навсякаде. и сега какво? каде изчезнаха всички? а всъщност кои бяха те? самоирония. винаги дотам стигам. време е. всичко наново да създам.