всъщност не боли, просто по навик някак съм свикнала да драматизирам..не е толкова страшно, усмихвам се, леко ми е(май)..по странен начин, но явно претръпнах...
всеки идва и когато "дойде" времето си отива..стресиращо,изненадващо, когато не съм подготвена, но с малко време и това става...
да насълзяват се очите, песните ми действат малко по иначе..но няма нищо по-хубаво от това да знаеш, че можеш да разчиташ на себе си
странно, но снощи не ми се стори толкова хубав, както преди..май магията ти е изчезнала, най-вероятно аз не я усещам вече
стига, че стана прекалено персонално и с много персонажи..