тази година не са на мода табелките с номер, вдигнати от екскурзоводите. мъчат русначетата с шалчета, тип "чавдарче" и "пионерче", но са си все толкова нагли...
чайките по стар обичай продължават с инвазията си, дори се блъскат в профучаващите коли. май дж. ливингстън не е тук, да им каже две-три думи. има и други самотно-плажуващи и това ми дойде като малка утеха. и разговорливи са. родени сме в един и същи град се оказа:) винаги ме наляга някаква носталгия по този мой роден град, макар и да не съм стъпвала там от близо 5 години. слънцето е толкова безмилостно, та чак изпари и лошите ми мисли. това е почивка, почти.