странни дни. дори в една толкова "натоварена", та дори претоварена седмица, когато си затрупан като за последно с толкова много неща за учене, могат да ти се случат неща, за които си чакал с месеци.
ден сряда. ден като ден. рано сутринта се съмна, а аз прелиствах част от многовековната английска литература. после дойде ред и на малко музика в 76, но така и не ме ободри много. после изпити, изпити... все очаквани неща.
следобедна дрямка - безценна. особенно след двучасов сън в хола през нощта. събуждането: странно. досега не бях будена от упоритото събуждане на куриер, който ми носи роза и подарък. ах, ти. не си забравил! две години, а като че ли беше вчера как ми подари тогава лично онази роза, която не увехна три седмици. като че ли беше вчера как се разходихме по раковска и после из борисовата градина; как седнахме на кръглите пейки при лилийките и как заваля дъжда. вълшебно. така както и еаrthdance - prayer for peace, която ми пусна тогава. а сега, две години по-късно, след толкова много любов и страдание, макар и вече не заедно, ти не спираш да ме изненадваш така приятно. благодаря ти. от сърце. наистина.
и така, след малко размисли се стигна до вечерта, която беше неочаквано хубава. от много много време една игра на "монопол" не ми е доставяла толкова удоволствие. а може и да беше приятна, защото знаех, че по този начин нося радост на близък човек, който се нуждаеше. важното е че мина по-добре, отколкото всички очаквахме.
днес си знаех, че ще е странно. и не само на мен де, за всяко момиче на почти 18 години би било странно да има среща с 14 годишно дете, което и се обеснява в любов толкова често. незнам, но на мен винаги ми става тъжно, като се сетя за това. а на повечето хора, с които споделя им става смешно, а това го прави още по-тъжно. дано не е така винаги.
следобед - пропилян в подреждане на дискове, стая, която и без това май по default си е разхвърляна. но все пак се опитах. малко май учих. дано да е имало ефект. а вечерта имах неочаквана среща с интересен човек по icq. много приповдигащо, макар и да имам чувството, че никога не минават добре. но си заслужава де, рядко е да срещнеш човек, който да има такива интересни занимания и да му няма нещо. ха-ха! като че ли си вярвам. всъщност не знам какво мисля; знам само че съм заинтересувана и искам да знам повече. както и да е, пратих му 2 парчета на shpongle. дано да ги е харесал. иска ми се да завържем разговор някой път, по-дълъг и смисел някакси. въпреки че на живо много по-добре ми минават разговорите.
ееех, 10 часа, трябва да се решават скучи тригонометрични уравниения и неравенства, а на мен ми се доспа.
до скоро, ще видя какво щен правя, но спирам да "творя" небивалици. за днес достатъчно.
т.