red snapper. по раковски възрастен старец продаваше увехнали кокичета. славейков е станен без книгите, и мръсен. bebel gilberto. в градинката на солунска се движат няколко тъмни силуета. лявата страна на улицата е заета от някакъв строеж, движа се вдясно по нови плочки и празно пространство. разминавам се с натискаща се двойка до реклама на секс шоп. sneaker pimps. спирката на витошка е празна, явно трамвай седмица тъкмо е минал и ще трябва да чакам. zero 7. двама пияници се подпират на банкомата до спирката и водят оживен разговор. не ги чувам. depeche mode. минават няколко човека, спират близо до мен и започват да разглеждат снимки от мобилен телефон. снимките са забавни, съдейки по реакциите им. white stripes. вече не съм сам на спирката, две момичета на около 16, едното със сиви коси, другото с розови, с тези смешни островърхи ботушки и панталони, вкарани в тях - като шалвари, розово якенце за едното и такова от джинси за другото (а не ти ли е студено?). възрастна дама, без подробности. snow patrol. трамваят дойде, качих се на ниското ниво, в повечето случаи това е моето място. продупчих си билет и се залепих на прозореца. air. трамваят се движи бавно и спира на пресечката с патриарха. виждам как клошар бърка в кофа за боклук и вади малка бутилка от минерална вода. виждам че е празна, но въпреки това той я отваря и изпива това, което е останало на дъното. и пак я оставя в кофата. носи шапка с периферия, дълго палто и скъсани маратонки. и дамска чанта. усещам се, че всъщност не знам дали е мъж или жена, лицето му/й не се вижда. навежда се до едно дърво, взема фас от земята, сложи го на устните си и продължи към следващото кошче. трамваят продължава също. attica blues. ндк е тъмно, тъмно. вижда се само ''ти и пет приятели'', плюс ''мека топлина''. лампите по плочките около ндк са жалко жълти. зад него се вижда хилтън, буквално заслепяваш предишната сграда. трамваят подминава поредния строеж, виждам цялата преграда облепена с плакати с че гевара. не съм сигурен разчетох ли правилно, но май-пишеше ''жилища за народа'' на тях. музиката ми отново се спира на depeche mode. правим десен завой по бул. българия. трамваят набира скорост. усещам движение от лявата ми страна, обръщам се за да видя как една жена едва не ме блъсна. свалих си слушалките за да разбера какво става. тя продължи напред в трамвая, крещейки ''казах те да не ме доближаваш. махай се оттук изчадие, пияница''. следваше е мъж, който олюлявайки се взе стъпалото и несигурно продължи към нея. тя продължи - ''докога ще правиш така, махай се, не се доближавай'', а той с мучене и тъпа усмивка се опитваше да и каже нещо. предположих че са женени, предположих че са женени от 25 години, предположих че на жената и беше писнало дотолкова, че не и пукаше че му крещи пред всички. сложих си слушалките отново. blur.
идва моята спирка и слизам.
хвърлям билетчето си там, където винаги го правя, кошчето в подлеза до кутийката на охраната.