софия бумтитрещисветизвънти попа се е препълнил с народ и прелива по платната часове наред лампите се превръщат в прогарящи линии по очните ми дъна весела мокра лека мигреничка и необяснимо щастие дето пишеше в един конспект, частична първа пролет
после попа е празен почти, всички са отзат на пейкитеа тедито седи на бордюра супер бясна и плаче и още малко ще си отхапе долната устна заради долен юри, който реши да ходи да смърка и я върза в петък вечер не че е самичка сега но офертите за купони са отпаднали междувременно а тя е толкова бясна.
тъжно развитие на весела вечер.
идва деветнайската, и гледам тедито вече през прозореца, в средата на попа, в гърмящата и бумтяща софия, като някакъв експонат задд стъкло и една сюрия цикълски се изреждат да я утешават, а може би тя точно тук иска да е сама.
преди това си говорихме за новите подходи за свалки, да се кача на рейса да видя някой красив и просто да го снимам, повод за запознанство, качвам се на тая осемнайска от попа и тям има някакъв тип който е насочил апаратчето си може би към мен и почвам да се хиля с глас както съм си сама. типът има брутално дълги пръсти, другото е скрито под шалчета и шапки.
трямваите днес бях сигурна че ще ме хванат гратисно, освен когато някакъв човек в бомбър впери към 7 вечерта поглед право в мен и каза извинявайте колко ви е часа, гледаше страшно настоятелно и аз казах нямам часовнико, но не казах съжалявам, защото не съжалявах. после гледах само на вън през прозореца, за да не се обърна към него, и видях в отражението ръцете му-как си поглежда часовника
с надя и снупи не можем да спрем да се хилим на подаръка, както сутринта с ванката и гнома на незнам какво. цял ден се хиля на тикове и снимам някакви хора и неща. Любимите ми тръби в крилото на русистите танцуват танго. Ксерокса се задавя. Камен изниква и мога само да му се хиля в лицето с рижата брада
-толкова исках да те засека
-засече ме, казвай
-ти кво правиш, кво става с тебе
и тука не мога да спра да се хиля, нито пък да почна да разбирам.
Цяла вечер насам натам всички са по улиците, софия бумти и снимките излизат светещи черти, децата от художествената скачат на въже в 9 и половина на борисова, с тедито правим дивотии, и послеюри засира нещата, тя го проклина на ухо, калоян стои пред седмоцик и надува раковина,качвам се на дървото пред народен и незнам как да слеза някакви хора плюят нонстоп пред пейката на която седим имаше днес още някакви неща но всечки се губи в общото бумтене и оживление частична първа пролет човекът с фотоапарата заспа в трамвая, и аз също, и също имах фотоапарат но в чантата, а жената на съседната седалка правеше някакви блоксхеми на лудостта си. Почваха в квадратче с надпис “но,” но запетая е добро начамо, имаше елипси с туземно нарисувани в тях якенца и ботушки
Хахахахххаха
Уж се прибрах да се приведа в човешки вид.