вчера си слушах рейдиохед и изведнъж ми се сториха така спокойни и приемливи, съвсем не каквито обикновенно ги чувам...
помислих, че собствените ми тълкувания и истерии май са попреминали, като че лавата е хванала коричка и може да се стъпва вече от горе, и съответно тръгнала съм, без да забележа, даже някъде съм стигнала неусетно...
и съм започнала да съм друга
спокойна
доста по-уверена
тая зима правих съвсем други неща, и цяла пролет прекарах с почти нова компания
нещо съм прещракала и съм се развилняла тихомълком в собствената си глава, само отвреме на време избива по полянките, и тогава подскачам или правя кълбета, или просто пея нещо тъпо с пълно гърло
изубих връзка с доста хора, но само ми олекна
понякога пък си мисля съвсем нови неща